Home → Пътеписи
3дравейте,бих скал да ви разкажа за едно от многобройните си пътувания и преживявания с мотор, които съм имал и които са ме карали да се радвам истински на всеки миг прекаран върху седалката. Вълнувам се. Чувството, докато пиша тази статия и радостта, че имам възможност да споделя видяното и да го преживея отново с читателите на този пътепис ме прави едновременно горд и щастлив.
Та в лето господне 2009, месец май, се задават няколко почивни дни и аз бързам да стегна дисагите на моя R-1200 GS. Купих си го преди година, набързо обърнах 25 хил.км по пътищата на родината, но с тази машина тя бързо ми отесня. Отидох туктам по съседните държави, но мечтата за по-далечно пътуване не ме напускаше. И ето го удобния момент. Заедно с приятелката ми Ванина успяхме да се отскубнем от работа и да "гръмнем" на далеко. Цяла зима бях планирал пътешествие из приказната Хърватия, по-точно по нейното Адриатическо краибрежие. Бях чувал и чел много за Дубровник и за уникалната красота на Далматинския бряг. Той е съставен от 1185 острова, полуострови и заливи. Твърдо бях убеден, че това ще е пътуването на годината за мен, приятелката ми и верния баварец. Без много да му мислим, в дъждовната сутрин на 1-ви май отпрашихме от Велико Търново за София, а от там на следващия ден - към Загреб през Сърбия. Скучната сръбска магистрала ни отведе право в Белград, където спряхме за отдих и някоя друга снимка. Изминатите близо 400 км не се усетиха. Бяхме обзети от вълнение, особено аз, тъй като по време на път ставам едно цяло с машината. Не успя да осуети мерака ни дори дъждът, който буКвално се "изливаше" почти през цялото време. Ето че табелите за сърбо-хърватската граница зачестиха и след малко вече бяхме В бившата Югославска република. Разликата се усети веднага - пътищата, чистотата, изобщо всичко. На всеки 15 км има бензиностанции с чисти ресторантчета, място за отдих или както пише "отморище". Бързо наближихме Загреб, здрачаваше се и започнах да се оглеждам за хотел. След 800 км е нормално да сме поизморени и гладни. След като не успяхме да намерим крайпътен хотел, една жена, която ни разсмя със забавния си английски, ни упъти към нещо като пансион. На сутринта идеята беше да се отправим към Риека - същинската част от нашето пътешествие. Същината казвам, защото екзотичния и силно разчленен бряг на Хърватска започва от Риека и минава през Задар и Сплит, за да стигне до Дубровник. Пътувахме нормално по магистралата от Загреб. Спазвах стриктно ограниченията, тъй като камерите се забелязваха с просто око, а табелите за видеонаблюдение не те оставят да кажеш "не видях, не знам". Хърватска не е в ЕU, но глобите са европеиски, полицаите - също. Не си заслужава човек да си разваля пътуването... и 6юджета. Навлязохме в планинската част. Магистралата се извива нагоре и надолу, през виадукти и тунели. Единият от тези тунели беше около 7-8 км. В него спускания, изкачвания, телефони за аварии, вентилация, светлина и чист въздух, все неща, които липсват у нас. Ето и отбивката за Риека. С нетърпение очаквах да зърна Адриатическо море. Имах чувството, че от Динарските планини ще се открие прекрасна панорама. Държах мислите си В тайна от моята приятелка, за да може изживяването да е още по-хубаво. Няма и няколко километра и... зърнах най-невероятната панорама, която можех да си представя. От 1000 м над морското равнище наблюдаваш морето с пръснати В него безброй малки и големи, зелени и кафяви островчета. Имаш чувството, че са в краката ти и можеш сякаш да ги докоснеш и дори разбъркаш с едно протягане на ръката. Полюбувахме се на тази гледка и започнахме стремглаво спускане. Тук всеки моторджия ще разбере за какво става въпрос. Много завои, кой от кой по-голям, и нито един не може да те изненада. Асфалтът е перфектен, движение почти няма. А пък и да има, шофьорите са напълно толерантни с мотоциклетистите. Кефът продължи и по крайбрежието. Съчетанието от планини вляво, море отдясно и прекрасен път между тях бе невероятно. Времето вече беше станало горещо, но студените вълни, които ме обливаха от вълнение, ме караха да игнорирам всичко, що е дискомфорт в този прекрасен момент. Предстоеше ни прехода Риека-Задар-Сплит-Дубровник. Бях раздвоен от това, дали да се наслаждавам на перфектното каране или да запечатам прекрасната панорама в съзнанието и фотоапарата си. Комбинацията беше невъзможна, по-скоро доста рискована. Естествено, опитах и от двете, но поотделно. За панорамата, която се откриваше след всеки един завой, ще заговорят снимките. Аз ще разкажа за карането. То беше едно от най-прекрасните в 10-годишния ми стаж като моторист! Всъщност, така се чувстват вероятно много мотористи, тъй като там срещнахме машини с всякакви европейски регистрации. Ама мотори ви казвам - много. По карането на всички ни си личеше, че удоволствието е голямо. След всяко спиране за почивка и снимки, нямах търпение да тръгна и да се върна в онзи вълшебен свят на магията. Завой след завой, ускорение, после спирачки, силно надясно, а след това... ГАЗ!!! Но нека спра, че взех да залягам със стола. Вероятно много добре разбирате емоциите ми и горещо препоръчвам трасето на всички колеги. И така до Сплит. Там пренощувахме и на следващия ден продължихме към Дубровник, където бяхме планирали два дни. На третия ден от пътуването вече сме там. Дубровник е много красив и запазен град, който те грабва още от самото начало със своята достолепност и величие. Там наистина има какво да се види, като се започне от китното ново градче, та до старата търговска част със запазени занаятчийски улици, красиви и пищно украсени катедрали. По всичко си личи, че тук е кипяло от богати и предприемчиви хора, които са го превърнали в център на тогавашната морска търговия. Местенца за спане има на всеки пет метра. Ние не сме претенциозни и влязох в малко хотелче, което ме изненада с цените си. Хубавото на всеки един хотел в Хърватска е, че щом ти съобщят цената, ти предлагат и по-евтин вариант. Възползвахме се и ние. Любезна жена ни отведе до кокетна малка квартира, която за 50 евро на вечер ни осигури всичко, от което имат нужда двама уморени мотористи. Двата дни прекарахме в разходки из стария град, забавлявахме се в малките магазинчета за сувенири, с екзотична разходка с корабче до съседните острови и около крепостните стени. Беше наистина незабравимо, но всичко хубаво си има край. Този град така ме грабна, че ми се искаше да му се полюбувам още малко. Рано сутринта с Ванинка се метнахме отпочинали на GS-а и потеглихме по следващата част от маршрута, която в последствие нарекох "мистериозната". Предстоеше да минем през Черна гора, Албания, Македония и от там, ако имаме достатъчно мерак, пари и сили - през Гърция. Идеята беше Черна гора и Албания да минем за един ден. Да си призная, беше ме малко страх да пътуваме сами в тези непознати държави. Както и да е, хвърлихме се в приключението и поехме по планинските пътища. Като цяло, Впечатлението ми беше по-скоро негативно. Отново завой след завой, ама не както преди 100 км! Пътищата лоши, в градовете задръствания, пясък, почти никакви табели за ориентация. Абе, общо взето, противоположното на това, което беше досега. Колите,от които 90% са еднакви - мерцедеси, просто не зачитаха мотористите, ако изобщо имаше други освен нас на пътя. И така, завой след завой, планина след планина, преминаването на Черна гора и Албания ни се стори почти безкраино. Изглеждаше невъзможно за един ден, но пък на никого не му се искаше да замръкваме, камоли пък да нощуваме там. На смрачаване наближихме албано-македонската граница. Видяхме множеството бункери, останали от войната. Приличаха на изникнали по склоновете гъби. На границата група мотористи от Чехия ни оглеждаха странно и се чудеха как сами сме преминали разстоянието от Дубровник до тук. Учудването им беше още по-голямо, когато с голям ентусиазъм попитах митничаря колко ми остава до Гевгели, където мислех да нощуваме. За наше разочарование установихме, че до там има около 300 км. Решихме да пренощуваме в красивия Охрид. Целта на пътуването ни в Македония беше да отидем на едно много специално за мен място - село Моин, близо до Гевгели. Там се намира гробът на моя пра-пра дядо, който е загинал за свободата и обединението на българския народ на 02.08.1918 г. Традиция на семейство ни е да ходим там точно на тази дата, но сега ми се искаше да отида заради празника Гергьовден. Дядо ми се е казвал Георги. И така, любувайки се на красивата Вардар и шосето, което криволичеше покрай нея, прекосихме цяла Македония. Отново ме обзе онова странно чувство на патриотизъм и родолюбие веднага щом наближихме лобното място. Прекарахме няколко минути в знак на почит, запалих две свещи, които носех специално от старата църква в село Дичин - родното място на дядо. Вече бяхме към края на нашето незабравимо пътуване. Умората се усещаше по телата ни и въпреки че имах желание за още, решихме да си спестим ходенето до Гърция и от Гевегели поехме към вкъщи. С нетърпение следях отброяването на последните километри. Броячът беше навъртял 3100, а аз не съжалявах и за сантиметър от тях. Всичко беше чудесно, без неприятности и инциденти. Поздравихме се един друг - аз Ванина за геройската издръжливост, тя мен за благополучното завръщане, а щом вкарах мотора в гаража, не пропуснах тихичко да му благодаря.
МАЛКО СТАТИСТИКА
Венелин Георгиев, Велико Търново
