Home → Пътеписи
Рокерyt е ненаситен за мотори . Той обича своя , но окото му е винаги и в другите и то по-големи и идва един момент в който според много субективното му мнение семейните финанси могат да понесат удара и решава да вземе втори . Изпада в трескаво състояние на ровене из всякакви сайтове за продажби и описание на модели , съпроводено с безсъние и напрегнато нетърпение . Към това естествено и съпричастно се присъединяват всички други рокери от групата , които на свой ред събират информация за пазара от тук та до Америка .
Много от нашите вече минаха по този път, но разказът ми е за последните двама . Нели – кара (и то много добре) от няколко години Ямаха Вираго 250 . Доста го „изтисква”, но отдавна и е малко . Мечтае за Хонда Фюри , но за сега поради битови и финансови пречки се насочи към Хонда Шадоу до 750 куб. Наско – за последните три години смени три мотора и все корейски : Хиосинг250 чопър, смени го за 650, но го блъсна ван в Румъния и него смени за пистов . Под мое и на другите влияние се насочи към Хонда Шадоу 1100. След седмица конферентни обсъждания вечер по скайпа и много телефонни разговори и двамата намират следващата си любов и то в един град – Пловдив. Нелито – Шадоу 600, 2002 година, накичен като кукла с всички екстри: черно – червена кожа на седалките и дисагите , двойни облегалки , шилд , мигачи , огледала – пламъци, лед осветление и т.н. Наско – Шадоу Сейбър 1100 , 2007 год, току що внесена от щатите . И двата обявени за по 9000 лв. В сряда вечерта Нелито се обажда на Никито (от нашия клуб с Ямаха Родстар 1900 и живее в Пловдив ) , а Наско на негов семеен приятел да отидат и видят моторите и да направят началния пазарлък. Четвъртък 15 часа – Нелито ми звъни – Никито е видял мотора , харесал му е и е договорил цена 7800 ( добър е в търговията ) , и ако можем да тръгнем сутринта към 5 часа , за да има време да го огледаме( аз съм техническия експерт ) и евентуално прехвърлим . Предпочитам да не лягам , отколкото да ставам толкоз рано, затуй предлагам да тръгнем сега , а Никито да ни запази места в някой не много скъп хотел.
Разбираме се да ме вземе от вилата след час. Звъня на Наско да вземем и него , но се оказва че подгонен от мерака си той вече е в автобуса за Пловдив . Уговаряме се да слезе на някоя междинна спирка и да ни изчака . Обаждам се на жената че имам спешна работа в Пловдив и ще се върна утре. Като разбира за какво става дума се изсмива с разбиране . Времето е слънчево и топло , затуй взимам само якето и каската и в 16 часа потегляме . Колата на Нелито е Опел Астра 1,4 комби, пълна с два чувала кучешка храна, някакви кашони и какво ли не , набляга се на пълна . Тя кара добре , но аз винаги не се чувствам комфортно , когато друг ме вози , особенно жена . Докато излезем от града на няколко пъти „се изправях на нокти„. Както и да е поемаме към Бургас да гоним автобуса . Колата е тежка , двигателя слаб и трудно набира , да не говорим за изпреварване по завоите към Слънчев бряг , където дълго се влачим след няколко камиона. Разговора е предимно за предстоящата покупка, за модели , характеристики и за това какви семейни проблеми създава нашата страст , особенно пък за жена рокер . От Ахелой свиваме към Каблешково и Айтос , пътят не е много читав, но е по кратък и избягваме трафика около Бургас. В Карнобат изпиваме по кафе на Лукойла и се сменяме . Ура , ще карам , не е кой знае какво удоволствие , но поне няма да съм така напрегнат . Настигаме автобуса на крайпътното заведение в Лозенец. Облаци, дъжд. Наско е там, но минават поне 15 минути докато шофйора на автобуса излезе от тоалетната и му отвори за да може да си вземе багажа . Дъждът се усилва, трафика около Стара загора също . Почва се едно ново обсъждане, този път на по големите модели. Наско все се колебае и разбира се ние си правим доста майтап с него . Разбира се в постоянен контакт сме с пловдивските ни агенти . Пристигаме към 21,15 часа , Никито ни чака след надлеза на Карловското шосе и след кратко приветствие (вали) ни отвежда в малко хотелче до гребния канал . Сядаме в ресторанчето на хотела и се почва обсъждане на моторите , пазарлъците и плановете за утре . Идва и приятеля на Наско , хапваме и се уговаряме за сутринта . Увлечени в приказки изпускаме момента , в който Никито плаща сметката ( нали сме на негова територия ) . Към 12 часа се разпиляваме – Наско отива да спи в къщата на неговия човек , Никито навярно при жена си а ние с Нелито в задната част на хотела и то в различни стаи ( да се знае ) . Нищо особенно – легло , баня , че и телевизор . Прозорецът е отворен , вали и въздухът е свеж – идеално за спане . Ставането е трудно обаче . Алармата на телефона е толкова досадна сутрин , но няма какво да се прави . Плискам се със студена вода и се обличам . 8,30 часа , Нелито , станала в 6 , вече е в ресторантчето и закусва . Поръчвам си сандвич и кафе и след 5 минути Никито спира Патфайдера си отпред издокаран с костюм и вратовръзка ( работата му го изискава) . Вали и е доста студено . Караме след него до квартал Тракия – социалистически блокове , но с доста простраство около тях , в което са наредени редици от бетонни гаражи . Спираме до един от тях – вътре е бижуто 600 кубика , вътре е и бижутера . Запознаваме се – Николай , 165 сантиметра , говори много и то за екстрите на Хондата . Виждам че виртуалната до момента любов ма Нелито се материализира . Очите и светят . Сяда на седалката и хваща ръчките на кормилото като в еротично приключение . По наше настояване Никито си тръгва ( нали е на работа) , но ще се видим като приключим . След няколко минути издърпвам мотора до вратата (няма осветление) и оглеждам обстойно . Добре , само малко предните амортисйори омазняват - навярно семерингите са за смяна . Запалвам го – трещи здраво – аспусите са само тръби . Не се чува работата на двигателя . След минута на смукач загрява достатъчно и собственика ме подканя да го пробвам . Вали , дупки , локви , но нали за това сме дошли . Правя едно кръгче от няколкостотин метра . Двигателя се дави при прехода от ниски към високи обороти – ще трябва настройка на карбуратора . Дънките ми са мокри до колена , а маратонките пълни с вода . Николайчо естествено се изненадва от заключението ми , въпреки че преди говореше че зацапвал понякога свещите и тръгва и той да го кара . Нелито стои безмълвна и гледа мотора като дрогирана – ясно ще го взимаме . Обаждане се на Наско за да видим и „неговия” мотор и заедно да отидем при нотариуса . Намирал се в някакво хале близо до митницата . Тръгваме с ванчето на Николай и след кратко изчакване за по едно кафе в закусвалня идва приятеля на Наско и ни отвежда до обекта . Червената Хонда стои под навес в компанията на няколко човека . Наско се върти около нея и приклява и става , като в някакъв туземски танц . Гледа с широко отворени очи , но ми се стува че не вижда много – така е в такива моменти . От това което се вижда става ясно че мотора е падал . Имал е шилд и ролбари , но навярно са се счупили от удара и са свалени , даже още има жълта глина от долу по картера . Не забелязвам някакви деформации по рамата – само ожулвания на боята , но за да преценя по точно трябва да покарам на хубав и прав път а условия за това няма – пак дупки , локви и дъжд . Палим двигателя – работи „мазно „ както само Хондите го могат . Добре . Наско настоява да го пробвам . Е аз вече тъй и тъй съм мокър . Набира чудесно , скоростите включват добре , съединителя е наред . Продавача е търговец , внесъл е доста мотори от щатите и почти ги е продал и едва ли ще има проблем да продаде и този и затуй не отстъпва в цената . Седнал на Сеибъра , където изглежда се чуства много удобно , Наско решава – купува . Процедурата обаче ще бъде по дълга – трябва първо да се регистрира в КАТ и след това при нотариус . Разбираме се ние с Нелито и Николай да отидем при познат на търговеца нотариус и след приключване на документите да тръгнем с колата за Варна , а малката Хонда да я оставвим и в понеделник , ако времето позволява Николай , който има работа в Бургас , да я докара до там . Наско обаче решава като приключат формалностите да остане в неговия приятел и при първа метереологична възможност да тръгна с мотора . При нотариуса не успяваме да минем , тъй като липсва бележка за платен данък и която Николайчо впряга по телефона цялата рода да търси . Безуспешно . Решаваме да направим прехвърлянето в понеделник в Бургас . Връщаме се в гаража и взимаме кашон с чаркове и оригиналния ауспух . Нелито използва да поседи няколко минути на шестотин кубиковата „Сянка” . Обаждане се на нашия Николай и той ни отвежда в пицария близо до Новотела , където ни запознава със съпругата си (красавица) и сина си (голям симпатяга) . Разбира се разговора се въртеше около моторите и бъдещи пътувания . На обратния път към Варна карах аз (спокоен) . Валеше и имаше много силен страничен вятър - добре че сме под покрив . Варна ни посрещна със слънце и летни температури . Събота . Наско няколко пъти ми звъни по телефона . Спряло да вали и тръгнал с мотора . По пътя пак го валяло и духало , но меракът му натделявал над всякакви несгоди . Възхитен е от Хондата . Неделя . Вали . Наско пак ми звъни . Той и Любо (Булевард М109) направили едно кръгче до Шумен – браво ентусиасти . Понеделник . Нелито се уговорила с „бижутера” Николай да се срещнат в Поморие в 15,30. Звъня на другите от клуба , но само Борко (ВМакс) е свободен . В 13,40 качвам Нелито на моята Шадоу Спирит и тримата потегляме за Поморие . Пием по кола в Баня и към 15,15 се срещаме с пловдивската група . Оценка от застраховате , после нотариуса – минават два часа . Като подарък Нелито получава и нов въздушен филтър и пакет със всички сменяеми части на карбуратора . Тя се вълнува като на първа среща виждам че ръцете и малко треперят . Спокойно . На връщане караме сравнително бавно и внимателно - аз напред , Нелката в средата и Борко отзад . Трафика до Слънчев бряг е неприятен , после завоите . Спираме отново в Баня . Гордата собственничка черпи по едни пържени картофи с кебапчета . Тук тя става атракция на селото . Снимат се с нея , а една англичанка я използва като рекламно лице за нейна книга . Пристига Иво (Ямаха ФЗР600) , който е дошъл да ни посрещне . При потегляне имаме поне 15 изпращачи . Зареждаме на Старо оряхово и благополучно пристигаме във Варна . Е това са няколко дена от живота на Рокера . Много епитети могат да се кажат по въпроса , но истината е че човек трябва да го изпита сам и тогава опасявам се че не би го замени за нещо друго.
Георги Благов
Stormbringers Brotherhood...
