Home → Пътеписи
Симеон Стойчев: "Сбъднах детската си мечта. Навъртяхме над 4400 км, посетихме 8 държави, видяхме много интересни места и градове и всичко това може да усети най-добре от седалката на мотоциклет. Горещо препоръчвам пътуването на всеки запален моторист!"
Две години от живота ми минаха в мечти и планове около една дълга обиколка с мотори до Австрииските Алпи.В маршрута искахме да включим и кръга от MotoGP в Бърно. Първата година не успях да тръгна, тъй като полицията прибра мотора ми за справка дали не е краден (може би си спомняте за аферата, когато полицията конфискува 52 мотоциклета). Втората година обаче се снабдих със Suzuki GSXR 1000 K5. Тръгнахме с приятеля ми и съпругата му с тяхното Kawasaki ZX10.
Загърбихме страховете си от далечното пътуване на мотоциклет, стегнахме багажа си и в една топла августовска вечер отпрашихме към София. Решихме да преспим в столицата и на другия ден свежи да излезем в чужбина. Спряхме да заредим на Ябланица и какво да видя - една голяма видия се беше забила в задната ми гума. Едва минахме 100 км и вече има проблем. Имах спрей за гуми, но не исках да го използвам в самото начало! Оставих видията в гумата и я ремонтирах в София, в денонощна гумаджийница. Момчето ми заби фитил в гумата и извадих късмет, защото задържа през целия живот на гумата. изминати: 230 Км
Тръгваме рано сутринта и не след дълго сме на границата със Сърбия. Набързо обменяме пари и поемаме. Целта ни е да стигнем Хърватска, за да пренощуваме. В началото е интересно, минава се през много тунели и красиви пейзажи, след които започва скучната магистрала. Поддържахме си бързо темпо от 160 Км/ч. Времето е разкошно, макар че в белградското задръстване при 35 градуса температура не е никак готино. След целодневно каране към осем часа вечерта най-сетне влизаме в Хърватска. От магистрали задната ми гума се износи на квадрат, но това ще се оправи по алпийските завои. По късно разбрах, че гумата ми е била мека и затова се е получило така. По-лошото е, че започва да вали, а и смрачаването значително намалява видимостта. Колите пред нас правят страхотна мъгла от вода, а коловозите в асфалта не ни дават много сигурност. Добре че в мрака се появи мотел, където отседнахме. Струваше ни по 23 евро на човек. Пийваме по една биричка за лека нощ и... по леглата. Все пак утре най-сетне ще стигнем Австрия. изминати:700 км
Добро утро. Приказна сутрин за каране на мотор. Навън е мокро и облачно. Не вали, но радостта ни е за кратко - пак заплиска. Спираме и обличаме екипите за дъжд. По-нататък те се оказаха едно от най-важните неща в екипите ни. Минаваме Загреб, Марибор, а на австрийската граница си купуваме винетки, които са задължителни за мотори. Наближаваме Грац и току що минахме през най-дългия тунел, който съм виждал (около 10 км), а вътре имаше и разклонения. За разлика от нашите къси тунели, тук можехме спокойно да дишаме. В другия край на тунела разбрахме, че сме объркали посоката и ни се наложи да минем 10-километровата дупка отново. От време на време дъждът спираше, но пътищата бяха мокри. Интересното е, че подаваш газ, а гумата не приплъзва, лягаш В завоя и моторът е стабилен. какъв чудесен асфалт! Само психиката от нашите български "пътища-пързалки" не ни позволи да се насладим на завоите. След 300 км каране и две граници спираме за нощувка в един от многото "гастхау-си" В Кренхоф - спокойно, чисто селце, където всичко е обсипано с цъфнали цветя. Идилия! изминати: 300 км
За 18 евро на човек получихме легло и на сутринта разкошна закуска. Сега към планинския проход. Най-сетне завои и то на сух асфалт. Днес трябва да минем през Клагенфурт и тъй като сме добре с времето, позволяваме си почивка около езерото Вьортерзее. Бързо събличаме екипите, а студената вода е като балсам за тялото. Виждат се разни туристически корабчета, хората карат водни ски, дърпат ги с парашути... Просто идеално място за почивка. Този ден решихме да нощуваме във Вилах, пак в така приятните къщи за гости, този път за 22 евро. изминати: 200 км
На сутринта оставяме багажа си в Мидата и се качваме на крепостта Ландскрон, от където се открива невероятна гледка. Иска ни се да останем за представлението с тренирани орли, но времето ни притиска. Връщаме се, опаковаме всичко, товарим дисагите на KAWASAKI-то и потегляме. След няколко километра отново ни подпука дъжд, но вече свикнахме бързо да обличаме и събличаме дъждобраните. Маршрутите ни са случайни. Сутринта забождаме пръст В картата и тръгваме за мястото. Ако не стигнем до него, не се притесняваме. Нали сме на почивка. Този ден пристигнахме в курортното градче Хейлигенблут. На картата проходът, през който трябваше да минем, беше обозначен с доста тъмен цвят, което означаваше, че ще се катерим на високо. Отново валеше и решихме да отложим прехода за другия ден. изминати: 180 км
Красива утрин, слънцето пече и е точно като за каране. Отново традиционните процедури - събиране на багаж, товарене и избиране на посоката. Естествено, тръгваме към прохода, но не след дълго ни спира будка с бариера и табела, че трябва да платим 18 евро. Чудим се, но плащаме. Така или иначе вече сме тук. Оказа се правилният избор. Защото 18 евро струва билетът за моторджийския рай. Обратен завой след обратен завой, никакви пречки във видимостта. Виждаш три завоя напред, няма бавно движещи се огромни камиони. А как захапва гумата по този асфалт! Движиш се като по релси. Всъщност чудиш се, дали да караш или да се наслаждаваш на гледките. Завой след завой се изкачихме до височина 2571 м, където имаше специално място само за мотористи с изглед към най-високия връх в Австрия - Гросглокнер - 3798 м. За първи път през живота си виждам ледник. Супер! Направихме си камара снимки и тръгнахме надолу към северната страна на прохода. Спряхме в долината, за да пийнем по едно кафе, но мене нещо не ме свърташе. Просто ми се стори недостатъчно само веднъж да мина през това съкровище. Оставих багажа при приятелите, на които вече не им се караше, и поех обратно. Все пак 18 евро съм платил. След час и половина спокойно тръгнахме към Цел ам Зее. Отново заваля, но за кратко. Намираме подслон и тръгваме да разгледаме красивото градче на брега на езерото. изминати: 120 км
Напускаме Цел ам Зее и продължаваме в посока Халеин и Гмунден. На картата има много красиви езера и защо да не отидем да ги видим? Водата е кристално чиста, виждат се да плуват огромни риби, които за рибарите сигурно ще са много съблазнителни. Караме си и по едно време забелязваме, че регистрационните табели на всички коли около нас започват с буквата "D". Гледай само колко много немци! Оказа се, че незабелязано сме минали на немска територия. Няма митница, няма полицаи, все едно си отскочил до съседното градче. изминати: 260 км
Макар и да ни е много хубаво в планините, трябва да се насочим към следващата цел - Бърно, където ще гледаме състезанието от Moto GP. Красивият и чист планински пейзаж бързо преминава в равнина, където слънцето не прощава, движението става по-натоварено и всичко е обсипано с прахоляк. Минаваме Линц - Мелк - Сен Полтен -покрайнините на Виена и навлизаме в Чехия, посока Зноймо. Билбордовете около пътя привличат вниманието ни с рекламираните публични домове и най-ниски цени за секс. Сравнително лесно намираме предварително запазения хотел в село Похорелице, на 30 км от Бърно. Настаняваме се, събличаме екипите и само по едно якенце отиваме да разузнаем пътя към пистата. Петък е и трибуните са почти празни. Става студено, започва да ръми и тайничко се надяваме следващите дни времето да се оправи. Толкова е студено, че в хотела дори са пуснали парното. изминати: 400 км
Най-сетне ще гледаме Moto GP на Живо. Времето се "вразумява" и започва да става горещо. Всичко е перфектно организирано, оставяш мотора си на специален паркинг. При излизане задължително минаваш през контрола на шофьорска книжка и талона на мотора. Без каска на главата не можеш да отидеш дори до съседния къмпинг, който е на 500 м. Паркингът е толкова голям, че след състезанието имаш проблеми да намериш мотора си. Засядаме на зелената трибуна, от която се виждат три завоя и ускоряването по правата. Разкошно е да си чоплиш семки, а Роси да минава пред теб на задна гума. Невероятно преживяване. След края на състезанието минаваме още веднъж през полицейски барикади, където проверяват за крадени мотори. Чувствах, че на това състезание моторът ми беше в безопасност. Потегляме от Бърно в посока Нови Жичин, където няколко дни ще гостуваме на майка ми. изминати: 210 км
Друго си е да легнеш в собственото си легло. Естествено гостоприемството трябва да се заработи. Косим трева и цепим дърва, но има и време да покараме. Разгледахме някои интересни забележителности като кулата в Щрамберк и музея на Татра в Копривнице. Използваме времето да измием моторите, да натегнем и смажем веригите. Пълни с емоции, разглеждаме направените снимки, разказваме и психически се готвим за дългото пътуване обратно към България. изминати: около 200 км
Ние сме от ранобудните и тръгваме към 9 сутринта. Както вече сме свикнали - вали дъжд. Поне си обличаме дъждобраните на сухо, разделяме се с майка и тръгваме. Караме през Валаске Межирици - Тренчин - Братислава. Преди словашката граница ни проверяват набързо пътни полицаи. Надуваме дрегера и като им казвам, че пътуваме за България, реакцията им е: "С тези мотори? Ще се изгърбите!". Интересно е, че вече две седмици не слизаме от моторите, но не чувствам умора. А хората казват, че пистарките не са за пътешествия. В Словакия дъждът постепенно спира и явно защото отиваме на юг, става горещо. Решаваме да пренощуваме в Сегед, който се оказа много симпатичен и чист град. изминати: 600 км
Магистрала и пак магистрала. В Белград отново попадаме в задръстване, а температурата е почти 40 градуса. Когато спреш на кръстовище, се оказва, че е по-добре да не вдигаш слюдата на каската, защото моментално те лъхва горещ въздух. И така с всяка минута се доближаваме до дома. Жегата е убийствена и зачестяваме със спиранията за зареждане не само с гориво, но и с течности. Ето я най-сетне и нея, българската граница. Няколко снимки за спомен, че сме оцелели след първото ни толкова дълго пътуване. Навсякъде е хубаво, но в къщи е най-хубаво! изминати: 840 км
