Home → Пътеписи
Векове наред България е била на кръстопътя на походи,битки, срещи на културни полети на птичи ята. Много от преминаващите са оставяли no нещо, други са взимали парченца от родината ни с тях, трети са спирали да отпочинат,а някои се "загнездвали" тук. И всички са имали причини за това.
Идилево не е просто селце в болярска България. Въпреки че жителите му не наброяват и 200души, всеки от тях знае къде се намира мястото,което търсим,и има защо.На фона на сивкавите къщи, покрай които са открити останки от стар римски път, се открояват две бели къщи, свързани помежду си с голяма порта.Килимът от зелена трева зад нея те подканва да стъпиш върху й, а рошаво черно куче върти опашка и сякаш казва: "Заповядайте, добре дошли!" След него идва усмихнато момиче с дълга черна
коса ни отваря тежките врати. Това е Поли. И е горд стопанин на единствения в България мото-къмпинг.
Никак не е трудно още с влизането в 2-декаровия двор да се почувстваш като у дома си. Домакинята ни кани под сянката на дървен бар с огромна маса, пита ни дали сме гладни и ни предлага студена бира. "Кажете каква да донеса, а ако решите не я плащайте!" Звучи странно, нали? Ала всички тук са чудаци, чешити, маниаци, но преди всичко – хора с огромни сърца и чували,пълни с премеждия и авантюри. Хора, влюбени в емоцията и свободата, която "язденето" на две гуми им дава.
"Този къмпинг е плод на нашата страст с Дъг към моторите. Открихме го преди 4 години с цената на много пот и трудности, но непрекъснато има какво да се прави по него", казва Поли. А американецът Дъг е един от онези, решили да минат през страната ни, но останали тук по някакъв повод.В този случай любовта му към Поли. Преди 5 години 46-годишният Дъг Уотки разбира за среща на мотористи в Казанлък, отива с байка си там, запознава се с нашето момиче и не си тръгва от страната ни. "Много е трудно да инвестираш и създаваш нещо в България - продължава Поли. - Сблъсквахме се с големи премеждия, но най-много ни натовари бюрократщината. Не е за вярване как някакви лелки, сложени на определени работни места, просто стоят, клюкарят и мързелуват! И се чудят как да ни препратят от едно на друго място, защото са незаинтересовани и некомпетентни. Ние се опитваме да направим нещо хубаво, ново и различно и се маем откъде и как да съберем пари, а всички ни гледат, все едно сме луди. После дойде завистта. Ето, боядисахме къщите в бяло. В Идилево това са наистина единствените с такъв цвят. Какво толкова?! Но не, щом е така, значи сме богаташи! Дъг е по-дебелокож в това отношение, а и пътува често, но на мен много ми тежи. Все пак живея тук!"
После Поли разказва как започнали да се изсипват всякакви "майстори" и да предлагат услугите си.
Няколко пъти ги наемала и все се разочаровала. Уж им обяснява какво иска, а те правят както си знаят. И се отказва. За съжаление обаче, има само две ръце и не може да смогне. Но предпочита да е бавно и истинско, отколкото майсторски претупано. Когато стане, тогава. Ако трябва да сме откровени, си представяхме, че като отидем в мото-къмпинга, ще намерим крещящи или търкалящи се по земята пияни рокери, заспали с дрехите си. Нищо подобно! В къмпинга цари тишина и хармония, "смущавани" само от кучешки лай и пеене на птици. "Мото-обществото са спортистите с мотори казва още Попи. И се обижда, ако я нарекат рокер: -Когато остарея и си пусна голяма брада и започна да си пикая върху якето, тогава може би ще бъда рокер!"
Обяснява също, че хората, които идват тук, са с различна култура на мислене и каране на машините си и обикновено са изминали дълги дестинации. Затова къмпингът им предлага уединение, чистота и уют,абсолютна сигурност в нощуването на возилата и багажа им, както и самостоятелни санитарни възли във всяка стая.
"Когато си пътувал много време, имаш нужда да се свържеш с близките си, да си прегледаш блога, да се изпереш, да погледнеш в какво състояние е моторът ти и дали има нужда от ремонт"", уверява ни Поли. По тази причина гостите, заплащащи нощувка от 10евро, получават стабилна закуска, интернет,изпиране на дрехите, ползване на мото-работилница и всички инструменти в нея."
Интересен е и фактът, че посетителите на къмпинга са предимно иностранци. Основната заслуга за това е на Дъг Уотки, който има собствен сайт и постоянно го обновява. И въпреки че непрестанно пътува, намира време да разкаже в своя блог за новите си странствания, покорените дивни места, нововъведенията в идилевските бели къщи и да погука с Поли от другия край на света.
В момента Уотки сбъдва своята мечта да извърви Пътя на костите. Това е дълъг маршрут през огромна Русия, който за Дъг ще започне от Франкфурт през цяла Европа и България. Ще мине през някои от средноазиатските републики на бившия СССР и ще се отправи на изток към далечен Магадан.
Зловещото название на отсечката е между Кандига и Магадан. Навремето безумието на Сталин е отвело там на сигурна смърт повече от 2 млн. души от лагерите на ГУЛАГ, които били събличани голи и оставяни край пътя да измръзнат, докато сочат с ръцете си, вместо табели, посоката. Той ще бъде първият човек, който ще пропътува над 5-те хиляди километра с Харлей Дейвидсън.
Когато Дъг го няма, Поли се свързва с него чрез специално устройство, наречено spot-tracker. Така разбира, че всичко е наред. "Целият багаж е на гърба му - храна, палатка, дрехи, инструменти и резервни части. Носи и гориво. Резервоарът на мотора му побира бензин за около 300 км и той трябва да се съобразява с това, защото не знае къде ще намери отново," разказва Поли.
На 19 август Поли отлетя за Москва, където предварително я чака моторът й. С не по-малко товар на крехките й рамене, отколкото този на Дъг, тя ще се втурне също в щуро приключение. Ще тръгне по Транс-сибирската магистрала, която започва от столицата на Русия и свършва във Владивосток, свързвайки европейската й част с Япония, Монголия и Китай. Това, разбира се, е железница, в която разстоянието от начална до крайна точка е... 9000 км и преходът с влак трае 17 нощи и 18 дни. Пътят, по който Поли ще кара, със сигурност ще се удължи - моторът не може все още да мери сили с влак. Но ще бъде първата жена в света, изминала този изморителен маршрут на две гуми.
След което някъде из необятна Русия ще се срещне с любовта си Дъг. И двамата отново ще се завърнат в Идилево. За да продължат тук, в България, своята идилия и да ни разкажат преживяното. Пожелаваме им попътен вятър и им стискаме палци да си дойдат живи и здрави!
