Home → Тест
Triumph - легендата на английското мотоциклетостроене. През 1902 година велосипедната фабрика в град Ковънтри започнала и производството на мотори. Първата слава на фирмата донесъл знаменития Triumph Speed Twin от 1937 година - машина, еталон за няколко десетилетия на всички конструктори, занимаващи се с мотори.
От 1983 година насам, компанията се намира в ръцете на английския магнат Джон Блър, инвестирал огромни средства в създаването на нова линия и построяването на съвременен завод. От своето възстановяване на пазара през 1990 година марката се ползва с голям успех. Съвременната моделна гама се състои от мотоциклети с работен обем на двигателя между 600 и 1200 см3
Triumph Motorcycles Ltd. е най-старият оцелял мотоциклетен производител и доскоро единствен британски представител в мотоциклетната индустрия. С възраждането на Norton и основаването на Mac Motorcycles, Triumph загуби едното си основание да претендира за изключителност, но това не може да се каже, че лиши марката от нейния чар. Богатото наследство пък оформя британската компания като едно своеобразно явления в двуколесните среди. Съхранени в процеса на еволюция традиции и внимателно надграждане се срещат, за да се обединят като изконните опорни стълбове на развитие по пътя на триумфа. Най-интересният факт от историята на Triumph - този изцяло британски мотоциклетен производител - е, че е основан от немци. Още през далечната 1885 година, когато роденият в Нюрнберг Зигфрит Бетман емигрира в Ковънтри, се слага началото на компанията, което после ще стане Triumph Motorcycles Ltd. Бетман се захваща с правенето на велосипеди и името, под което бизнесът му оперира отначало е Triumph Cycle Company. На същата или следващата година, източниците не са категорични, към начинанието на Бетман се присъединява друг немец от Нюрнберг - Мориц Шулте. Шулте е инженер и бързо осъзнава, че бъдещето пред компанията лежи в производството на собствени машини, в чиято основа да е двигателя с вътрешно горене. Първите преговори с други мотоциклетни производители по онова време обаче, се оказват безпочвени. Междувременно двамата съграждани закупуват място в Ковънтри, където през 1889 година стартира производството на първите велосипеди, носещи името Triumph. През 1896-та пък отваря врати и завода за велосипеди на Triumph в Нюрнберг - родния град на Бетман и Шулте, двамата основатели на компанията.
Две години по-късно идва и втория опит на далновидните немци да разширят производството си като навлязат в прохождащата мотоциклетна индустрия. Така, през 1902 година, Triumph създават първия си мотоциклет, представляващ техен велосипед, снабден с двигател на Minerva - прочута в началото на 20 век, най-вече с луксозните си автомобили, белгийска компания. Само година след това продажбите на моторизираното двуколесно надхвърлят 500 единици, а Triumph натоварват с неговото производство и завода си в Германия. Първоначално дизайнът на британските мотоциклети бил взаимстван от вече съществуващи модели на други производители, но това трае до 1904 година. Оттам насетне Triumph разработват, сглобяват и продават само машини по собствен дизайн и сами стават обект на плагиатство през годините на японския икономически и технически бум, последвал Втората световна война.
Компанията се развива успешно, търсенето расте, както и производството, но истинският разцвет за нея настъпва с избухването на Първата световна война. Цялото производство на Triumph е съсредоточено в подкрепа усилията на съюзническите войски - произведени и доставени са няколко десетки хиляди мотоциклета за нуждите на армията. В своята служба на фронта се отличава моделът Triumph Model H, който става нарицателно известен като ""Trusty Triumph"", поради солидната му репутация и освен това се води първият съвременен мотоциклет. Той е разполагал с 500-кубиков едноцилиндров двигател с 4-тактов режим на работа, развивал е 4 мощност равна на 4 к.с. и остава в производство до 1923 година. За осем години върху поточната линия е произведен в 57 000 бройки.
За да разнообразят допълнително продукцията си през 1920 година Triumph закупуват бившият автомобилен завод Hillman, в който започват производството на 1,4-литров лек автомобил. Тогава компанията вече носи името Triumph Motor Co., а авантюрата с четириколесните после ще спомогне за рухването на компанията в нейната първа епоха. До средата на десетилетието Triumph все още е сред лидерите в мотоциклетната индустрия, двуколесните модели на компанията се търсят много, а интересът от САЩ е особено голям. Първият успех за мотоциклетната марка в автомобилостроенето идва с модела Super Seven. Голямата депресия тъкмо започва, а Triumph ги чакат тежки времена. През 1929 година немското крило на Triumph става независима частна компания, която произвежда мотоциклети под марката TWN (Triumph Werke Nurnberg) до 1957-ма. Заводът за производство на велосипеди в Ралей пък е продаден през 1932 година, за да се вкарат свежи пари в компанията. Въпреки това тя затъва финансово и нейният основател Зигфрид Бетман е свален от председателския пост. Той се оттегля напълно през 1933-та. Ново разделение в Triumph виждаме през 1936 година, когато автомобилното и мотоциклетното звено стават две отделни компании. Първата, автомобилната, е закупена от Standard Motor Company, след като самостоятелното й съществуване приключва с банкрут през 1939 година. Мотоциклетната, на свой ред, се радва на малко по-добри мигове. Тя бива закупена от Джак Сангстър, който притежава и конкурентната мотоциклетна компания Ariel. Формирана е Triumph Engineering Co Ltd., съставена предимно от бивши служители на Ariel, а новата политика е да се произвежда главно за износ в САЩ, където се наблюдава бум в търсенето на мотоциклети. Сравнително ранното и широкомащабно навлизане на марката Triumph на необятния американски пазар я прави много популярна там и до ден днешен. Британците пускат корени отвъд океана още преди японските нашественици да са развили своята продукция достатъчно, за да ги изпреварят в това начинание.
Започва Втората световна война, в хода на която целият град Ковънтри е сринат от немските бомбардировки в битката за Британия. Заводът на Triumph е напълно унищожен, но част от инструментите и машините са спасени изпод развалините, за да се премести и рестартира производството в град Меридън през 1942 година. След войната Triumph отново се съсредоточават в усилията си да задоволят търсенето на американския пазар и пращат отвъд океана 70% от продукцията си.
Главните модели, изнесли тежестта на следвоенните години за британския производител са Speed Twin и Tiger 100. Последният си спечелва добра слава на състезателна машина и вдъхновява Triumph да въведат модела GP, останал на почит едва до началото на 50-те години. По същото време в Европа започва да се заражда мотоциклетната субкултура на каф-рейсърите, чиито последователи - основно ветерани от войната - издигат мотоциклетната продукция на Triumph и някои други европейски марки до легендарен статут. В Щатите пък името на Triumph се свърза с най-актуалните холивудски продукции и допълнително печели слава като поставя рекорд за развита най-висока скорост с мотоциклет през 1955 година. Рекордът остава притежание на Triumph до 1970-та. Същевременно Сангстър продава компанията на кръвните конкуренти BSA, където става член на директорския борд, а по-късно - през 1956 година, дори се издига до поста на председател на BSA Group и практически отново застава начело на бившата си собственост, която през тези няколко години под нова власт запазва своята идентичност и име. През 60-те години започва борбата с японската мотоциклетна и въобще индустриална инвазия, една борба за оцеляване, която BSA Group водят смело, изнасяйки 60% от продукцията на Triumph и 80% от тази на BSA в САЩ. Европейците обаче, не са готови да се изправят равностойно срещу технологично превъзхождащите ги четирицилиндрови японски машини. Първата вълна от инвазията BSA Group срещат именно в САЩ, в лицето на Honda. В отговор, за да се опълчат и да затвърдят позициите си на Стария континент е разработен Triumph Trident (BSA Rocket 3). Той е трицилиндров, връх в дотогавашната история на британската двуколесна индустрия. Разбира се, битката и на този фронт е загубена, но едно от британските имена на мотоциклетни производители оцелява - Triumph.
Последва цяло десетилетие на значителни финансови и структурни перипетии за Triumph преди марката да попадне в ръцете на строителния предприемач Джон Блър през 1983 година. Но и преди това все пак не всичко е мрак, защото моделът Bonneville, в многото си разновидности, държи британската мотоциклетна гордост ненакърнена. Силният британски паунд и липсата на осъвременяване на мотоциклетите обаче, най-накрая сломяват старата Triumph Engineering Co Ltd., която официално престава да съществува на 23-ти август 1983 година. Започва най-новата ера в историята на Triumph, ерата на Джон Блър. Triumph Engineering Co Ltd. е прекръстена на Bonneville Coventry Limited, сякаш за да се отдаде почит на най-сполучливия модел с марка Triumph, а компанията, с целите производствени мощности, се премества в Хинкли. Малко след това стигаме до и днес актуалното име Triumph Motorcycles Ltd.
Традициите са на особена почит при британците и Triumph не е изключение. Днес производителят, базиран в Хинкли, пази спомена за своето минало жив, поддържайки цяла моделна гама от мотоциклети - Modern Classics, - осъвременени варианти на техните предшественици. Отново днес Triumph се радват на възвръщаща се популярност и стабилно нарастващо производство, а мотоциклети като емблематичните трицилиндрови Speed Triple и Street Triple, а също Daytona и всички останали от каталога на фирмата, печелят много сърца за каузата на британския производител, докато историята за неговия триумф над времето продължава да се пише.
